27 ago 2009, 20:44

Орисия

718 0 28

С мъка дойдох в този свят.

С мъка живях.

Три орисници бяха, едната

ми каза с топъл глас:

"Прости ми, мило дете,

че толкова много мъка

ти причиних и с толкова

много мъка те дарих, но

иначе ти доброто не би разбрала

и радостта не би опознала."

Простих...

Но едно разбрах - че не трябва,

не бива радост при мен да има.

Разбрах, че, поискам ли да бъда

щастлива и весел смях в мен да

прокънти... мъката черна, като пелена

ме обвива и радостта тя помрачава.

И разбрах, мили мой светове,

ако мога добро да направя

и радост да даря - мога, но радост

в мен не трябва да има.

 

БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ, ХОРА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...