Орисия
С мъка дойдох в този свят.
С мъка живях.
Три орисници бяха, едната
ми каза с топъл глас:
"Прости ми, мило дете,
че толкова много мъка
ти причиних и с толкова
много мъка те дарих, но
иначе ти доброто не би разбрала
и радостта не би опознала."
Простих...
Но едно разбрах - че не трябва,
не бива радост при мен да има.
Разбрах, че, поискам ли да бъда
щастлива и весел смях в мен да
прокънти... мъката черна, като пелена
ме обвива и радостта тя помрачава.
И разбрах, мили мой светове,
ако мога добро да направя
и радост да даря - мога, но радост
в мен не трябва да има.
БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ, ХОРА!
© Сириус Надежда All rights reserved.
