27 nov 2009, 16:40

Още 

  Poesía » Filosófica
878 0 30

Още

 

Пръстите ти

стискат ключа за дома

на сърцето ми.

Бавно го пускат

в портмонето на дните.

Там той блести -

по-правоъгълен

от шосетата,

до монетите -

с тях подправяме

... дните.

 

Пръстите ти

дърпат ципа

на дамската чанта.

Аз туптя някъде...

с твоите крачки

и косите ми

остаряват в неволно очакване -

няма нямане...

Ние сме тук. Още тук...

по Земята.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??