27.11.2009 г., 16:40 ч.

Още 

  Поезия » Философска
834 0 30

Още

 

Пръстите ти

стискат ключа за дома

на сърцето ми.

Бавно го пускат

в портмонето на дните.

Там той блести -

по-правоъгълен

от шосетата,

до монетите -

с тях подправяме

... дните.

 

Пръстите ти

дърпат ципа

на дамската чанта.

Аз туптя някъде...

с твоите крачки

и косите ми

остаряват в неволно очакване -

няма нямане...

Ние сме тук. Още тук...

по Земята.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??