Още
Още
Пръстите ти
стискат ключа за дома
на сърцето ми.
Бавно го пускат
в портмонето на дните.
Там той блести -
по-правоъгълен
от шосетата,
до монетите -
с тях подправяме
... дните.
Пръстите ти
дърпат ципа
на дамската чанта.
Аз туптя някъде...
с твоите крачки
и косите ми
остаряват в неволно очакване -
няма нямане...
Ние сме тук. Още тук...
по Земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря ти и аз за куража! 
