24 ene 2007, 21:53

Още колко ?

  Poesía
1.1K 0 18

 

Още колко първи крачки трябва да направя,

за да мога да спечеля твоето сърце,

още колко дълго трябва да дерзая,

за да докосна приказното ти лице ?

 

Колко чаши с вино трябва да изпия,

за да потуша във мен страстта,

още колко болка трябва да надвия,

докато достигна теб и любовта ?

 

Още колко време трябва аз да чакам,

за да осетя на устните ти алени вкуса,

още колко като риба в мрежа ще се мятам,

за да дадеш покой на моята душа ?

 

Още колко лунни нощи името ти ще бълнувам,

за да разбереш, че ти родена си за мен,

колко пъти трябва тебе да сънувам,

и да те изпращам в утрото на идващия ден ?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "за да Усетя на устните ти алени вкуса," мъничък пропуск само, поправи го, всеки ги прай такива ... иначе е невероятно просто...браво!
    поздрави и 6

  • Хубаво пишеш!
  • и това че съм го подминал ако не е мой пропуск-здраве му кажи!браво -много е хубаво!фен съм ти!!!
  • Сърце ми се усмихва широко - благодарение на вас.
    Благодарности.
  • най-скъпото нещо на света е
    адреналинът.

    а тръпката
    на очакването е
    адреналин.

    поздрав за стиха
    на любовта!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...