24.01.2007 г., 21:53

Още колко ?

1.1K 0 18

 

Още колко първи крачки трябва да направя,

за да мога да спечеля твоето сърце,

още колко дълго трябва да дерзая,

за да докосна приказното ти лице ?

 

Колко чаши с вино трябва да изпия,

за да потуша във мен страстта,

още колко болка трябва да надвия,

докато достигна теб и любовта ?

 

Още колко време трябва аз да чакам,

за да осетя на устните ти алени вкуса,

още колко като риба в мрежа ще се мятам,

за да дадеш покой на моята душа ?

 

Още колко лунни нощи името ти ще бълнувам,

за да разбереш, че ти родена си за мен,

колко пъти трябва тебе да сънувам,

и да те изпращам в утрото на идващия ден ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "за да Усетя на устните ти алени вкуса," мъничък пропуск само, поправи го, всеки ги прай такива ... иначе е невероятно просто...браво!
    поздрави и 6

  • Хубаво пишеш!
  • и това че съм го подминал ако не е мой пропуск-здраве му кажи!браво -много е хубаво!фен съм ти!!!
  • Сърце ми се усмихва широко - благодарение на вас.
    Благодарности.
  • най-скъпото нещо на света е
    адреналинът.

    а тръпката
    на очакването е
    адреналин.

    поздрав за стиха
    на любовта!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...