Тихо, бавно, тъжно крача
и не мога лесно аз да се съвзема,
за тебе скришом нощем плача, 
отиде си и не мога още да приема...
че те няма, няма вече, 
а искам за последно да те зърна, 
но отиде толкоз надалече, 
от къде ти не можеш да се върнеш. 
Защо тъй бързо от земята си отиде, 
как ми липсваш, адски много, 
знам, че няма вече да те видя, 
но не мога да ти кажа сбогом... 
Защото ми живееш още в сърцето, 
живееш в мислите ми и в мен
и вярвам аз, че някога там, на небето, 
отново ще те видя някой ден.