nonito (Нона Маринова)
23

17 nov 2010, 12:21

Още те обичам

Poesía

1.3K 0 8

Още те обичам, любовта ти аз пазя,

нощем тя ме топли, когато съм нещастна.

Още те обичам,

макар отдавна,

любовта ни аз помня,

тя беше прекрасна.

Вечно ще помня твоите целувки,

винаги ще мечтая отново за твоите устни.

Не зная къде си, а как искам да зная,

любовта си пак да ти дам,

да я пазиш до безкрая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

megi700 (Миглена Маринова)

Твори справяш се добре никой не се е родил научен

2012-11-01T17:05:37+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Много искрено и много влюбено звучи!
Пожелавам и на лирическата, и на авторката
занапред само сбъднати мечти, съдбата щедро
да има дари! Успех и късмет във всичко!
БЪДИ!!!

2011-03-14T16:28:26+02:00
nonito (Нона Маринова)

поправено!!!

2010-11-17T20:32:34+02:00
Enena (Елена Нинова)

Привет от мен и продьлжавай напред,разбра ли ме!

2010-11-17T20:00:26+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Форма има. Дълбочина - не прекалено.

Не се казва "от отдавна", казва се "отдавна".

"Не зная къде си, а как искам да зная,
любовта си пак да ти дам искам," - в това има прекалено много недобре стоящи повторения.

винаги ще мечтая отново... - винаги-отново - не е добре.

Иначе казано, Нони, не ми се сърди, но текстът ти е относително слаб. Надявам се да възприемеш критиката ми откъм градивните аспекти, а не като атака срещу личността ти. Желая ти успех.

2010-11-17T19:11:38+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0