nonito (Нона Маринова) nonito (Нона Маринова)
23
Nov 17, 2010, 12:21 PM

Още те обичам

  Poetry
1.3K 0 8

Още те обичам, любовта ти аз пазя,

нощем тя ме топли, когато съм нещастна.

Още те обичам, 

макар  отдавна,

любовта ни аз помня,

тя беше прекрасна.

Вечно ще помня твоите целувки,

винаги ще мечтая отново за твоите устни.

Не зная къде си, а как искам да зная,

любовта си пак да ти дам,

да я пазиш до безкрая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нона Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • megi700 (Миглена Маринова)
    megi700 (Миглена Маринова)
    Твори справяш се добре никой не се е родил научен
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Много искрено и много влюбено звучи!
    Пожелавам и на лирическата, и на авторката
    занапред само сбъднати мечти, съдбата щедро
    да има дари! Успех и късмет във всичко!
    БЪДИ!!!
  • nonito (Нона Маринова)
    nonito (Нона Маринова)
    поправено!!!
  • Enena (Елена Нинова)
    Enena (Елена Нинова)
    Привет от мен и продьлжавай напред,разбра ли ме!
  • Tomad (Тома Кашмирски)
    Tomad (Тома Кашмирски)
    Форма има. Дълбочина - не прекалено.

    Не се казва "от отдавна", казва се "отдавна".

    "Не зная къде си, а как искам да зная,
    любовта си пак да ти дам искам," - в това има прекалено много недобре стоящи повторения.

    винаги ще мечтая отново... - винаги-отново - не е добре.

    Иначе казано, Нони, не ми се сърди, но текстът ти е относително слаб. Надявам се да възприемеш критиката ми откъм градивните аспекти, а не като атака срещу личността ти. Желая ти успех.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0