5 feb 2011, 20:52

Осиротяване

  Poesía
1.1K 0 3

 

 


Осиротяване

 

 

Капчукът проплака
в празната къща,
под старата стряха
децата  не  спряха.
А имаше глъчка
и врява голяма,
всички  пораснаха,
тревите обраснаха.
Посивяха  косите,
в двора се  разхождат
само  змиите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно....
  • Привет!
    Тази тъжна картина"Осиротяване" сякаш ми заприлича на...Майка България.
    Дай Боже да "запеят" капчущите и се изпълни нашата "къща" със звънкавия детски смях.
    Много сполучливо и силно!
    Поздравления!
  • ... а душата сиротна - не можеш да кротнеш...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...