26 jul 2007, 15:43

Осквернена мечта 

  Poesía
943 0 4
Копнея вечността да ме прегърне,
да ми отнеме таз човешка смрад,
 горящата любов да се завърне,
убита в този земен, жалък свят!

Копнея искрено да се завърнат
желанието, вярата и обичта,
копнея здраво те да ме прегърнат,
 в името на осквернената мечта!

Аз бях добра и нежна, и засмяна,
наивно вярвах в светлия живот,
но смачкаха ме, бях аз изиграна,
доброто в мен прекръсти ме - Идиот!

Кому са нужни злобата, враждата,
кому са нужни болка и тъга,
нима не търси всеки красотата,
 окриляща човешката съдба?

Живот, защо отблъскваш красотата,
защо убиваш жаждата за доброта,
защо отнемаш от човека светлината
 и даваш на коварните властта?

Живот, защо рани ми ти душата,
нима да даваш топлина е грях?!
Живот, защо разби така мечтата,
с която аз по своя земен път вървях?!

© Людмила Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • доста тъга си насъбрала!Не се отчайвай!
  • Хубав стих, Ли, макар и тъжен, но усмихни се момиче - жив е животът!
  • "Копнея искрено да се завърнат
    желанието, вярата и обичта,
    копнея здраво те да ме прегърнат,
    в името на осквернената мечта!"

    Вярвай и ще се случи!!!
    Поздрави, Людмила!!!
  • Тъжен стих, Люси!
    Усмихни се!
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??