Остани
В душата ми сега е толкоз пусто,
отиде си, отново съм сама.
Дали това е само мое чувство,
или ти липсва да си с мен сега?
Ти идваш в сънищата ми неканен,
но чакан и обичан си от мен.
Докосваш ме, усмихваш се и бягаш,
топиш се в утрото на моя ден.
Когато се събудя, пак боли ме,
че теб те няма и съм тъй сама.
Остани след мрака и спаси ме,
изтрий с целувка моята тъга!
Аз искам в прегръдката ти да изгрея,
от погледа ти днес да изгоря.
Проклех те в разума ти да живея,
във мислите ти да се преродя.
И вярвам, че ще дойде тази сутрин,
в която ще останеш след нощта,
ще ме прегърнеш и ще ме целунеш,
за да изпълниш моята мечта.
Тогава аз до тебе ще се сгуша,
под ласкaтa на твоята ръка.
Обичам те! Това не е изкуство,
това е просто моята съдба.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петрана Кънева Todos los derechos reservados
