19 ene 2024, 13:46

Остани дете

  Poesía
762 11 14

Кога порасна? Беше уж дете...
Препъват ли те делнични отломки?
Дрънчат ли още в джобчето поне,
онези сладки семки и бонбонки.

Запази ли си малко звезден прах,
за да политаш нощем към звездите.
Живее ли в сърцето искрен смях
от гъделче на пясък по петите.

Остана ли ти ярка светлина
от свещички на торта с кремче вкусно.
Разказа ли на Шаро за снега?
Вълшебното килимче не изпускай.

Кога порасна? Бързаш ли? Недей -
това е най-голямата измама.
Детето в тебе докато живей
спирачка щастието, вярвай, няма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Краси, Стойчо, Танче, Ники, благодаря ви!
  • Много е хубаво, Деа!
    Поздрави!
  • Хубав стих!
    Поздравления!
  • Общовалиден сакрален въпрос на който все се учудваме:ту на себе си, ту на децата,чийто родители сме...
    Щом си задаваме този въпрос, значи детството живее още в нас!
    Поздравления за написаното от теб, дете,сиреч Деа!🙂🫂
  • Детството, този предател..

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...