Остани, където си!
Виждам те във всичко и във всички.
Дори във погледа на кафеникавото куче.
Питат ли ме, отговарям им на срички,
че голямата любов за нас приключи.
Не знам ти как се справяш със тъгата,
но аз не мога – разкъсва ме изцяло.
А може би за теб е чувство непознато,
докато моето сърце от онзи миг е спряло.
Не, не иска да се разтупти за някой друг.
Вече от няколко месеца го увещавам
да се влюби отново, пък ако ще и напук,
а то се завърта, изричайки „Не обещавам!”
Кажи му ти, дай му простичък съвет!
Или пък недей, че види ли те, ще подскочи,
попадайки в измисления свят проклет,
където ти си майка, а то е твоето отроче.
Където за разумът ми достъп няма,
а чуждите очи са забранена територия.
Където липсва възможност за промяна,
а новите лица не са в твойта категория.
Отказвам да опитвам вече. Изморих се
да му повтарям, че няма да се върнеш.
Моля те, не се показвай! Изпари се,
като леда студен в суша го превърнеш!
Защото няма да мога да те погледна.
И да спася от разруха сърцето си.
Аз ти гарантирам – тази дума е последна!
Още те обичам, но остани, където си!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
