Остани с мен!
Прикрих те в погледа премрежен
и пожелах те, но без капка свян,
защото истински си и копнежен –
за мен разруха си, след ураган...
Остани с мен!
Поисках те без постни думи,
помолих се за тебе във съня...
потърсих те и в жълтите албуми,
почувствах те в тъгата на нощта...
Остани с мен!
Намерих те сред купища от болка,
разравяйки с треперещи ръце.
Дори не беше нужна обиколка...
във мен си бил – във моето сърце!
Остани с мен!
Ще позволиш ли да те помечтая?
Без разум и без плът да те създам...
с омраза и с любов да те извая?
........................................................
Готов си!
Ще ти се отдам!...
© Дида Христозова Todos los derechos reservados