Остани тази нощ!
Като ласка от вятър
залюлей ме
в звездния скут
и луната постави
нависоко
да свети,
за да тича сънят ми
по бели пътеки.
А когато
с усмивка
зората прокъса
на съня пелената,
събуди ме с целувка.
© Красимира Михайлова Todos los derechos reservados
Прегръдка с благодарност за страхотната поезия!