Остави ме сама
Едва дойде, а вече си тръгваш.
Зная, чака те друга жена.
За нея мислиш, нея обичаш
и аз оставам отново сама.
Омая ме магията ти сладка,
но се оказа авантюра кратка.
През моя ден премина като гръм -
тя е туй, което аз не съм.
Аз съм огън, а пък тя е лед.
Горчив пелин съм, ала тя е мед.
Аз съм буйна - тя е мила, кротка.
Аз съм страшна буря - тя е твоята лодка.
Може би от огън се боиш,
затуй не искаш с мене да гориш.
За страхливци не е любовта
и по-добре ме остави сама!
© АнеблА Todos los derechos reservados