Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
23 sept 2019, 17:19  

Оставям котаракът 

  Poesía » Otra
1128 5 10

Не искай да те гледам пак в очите
и да говоря. Днес ми се мълчи.
Гнезди тъгата в тях. Гаси лъчите
и думите притихнали гълчи.

 

Не казвай, че ръцете са от лед и
не можеш да ги стоплиш. Миг дори!
Не е студено! Всичко е наред и
виж цял живот  в камината гори.

 

Когато в миг мъглата се разпръсне,
тъгата смугла в мрак ще се стопи
и вещицата в мене ще възкръсне.
Оставям котаракът. Нека спи.

 

И съградиш ли своя дом от нищо,
да видиш с друга как ли би било,
студено ще е твоето огнище,
превърнало се в котешко легло...

 


 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??