Оставям котаракът
Не искай да те гледам пак в очите
и да говоря. Днес ми се мълчи.
Гнезди тъгата в тях. Гаси лъчите
и думите притихнали гълчи.
Не казвай, че ръцете са от лед и
не можеш да ги стоплиш. Миг дори!
Не е студено! Всичко е наред и
виж цял живот в камината гори.
Когато в миг мъглата се разпръсне,
тъгата смугла в мрак ще се стопи
и вещицата в мене ще възкръсне.
Оставям котаракът. Нека спи.
И съградиш ли своя дом от нищо,
да видиш с друга как ли би било,
студено ще е твоето огнище,
превърнало се в котешко легло...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Хареса ми!