1 mar 2016, 22:27  

Островите на отхвърлянето

  Poesía
1.3K 1 1

Островите на отхвърлянето,
съществуват. В празни океани.
Жителите им са сенките на миналото
родени в най-дълбоките ни рани.

 

Там скитат и безчинстват нощем,
абсурдно невъзможните ни страхове
И много силно плашат още,
полюшвани от илюзорното море.

 

Островите на отхвърлянето
не потъват. Нали илюзията е море.
А по бреговете на сънуването,
прииждат само нови страхове.

 

В сънищата на отхвърлянето
и безвремието. Няма светлина.
Единствено е будно нетърпението,
на остров от безкрайна тишина.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тити Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако пушиш, Белла, те таг-вам в следващата си цигара

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...