1 mar 2016, 22:27  

Островите на отхвърлянето

  Poesía
1.3K 1 1

Островите на отхвърлянето,
съществуват. В празни океани.
Жителите им са сенките на миналото
родени в най-дълбоките ни рани.

 

Там скитат и безчинстват нощем,
абсурдно невъзможните ни страхове
И много силно плашат още,
полюшвани от илюзорното море.

 

Островите на отхвърлянето
не потъват. Нали илюзията е море.
А по бреговете на сънуването,
прииждат само нови страхове.

 

В сънищата на отхвърлянето
и безвремието. Няма светлина.
Единствено е будно нетърпението,
на остров от безкрайна тишина.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тити Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако пушиш, Белла, те таг-вам в следващата си цигара

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...