Островите на отхвърлянето,
съществуват. В празни океани.
Жителите им са сенките на миналото
родени в най-дълбоките ни рани.
Там скитат и безчинстват нощем,
абсурдно невъзможните ни страхове
И много силно плашат още,
полюшвани от илюзорното море.
Островите на отхвърлянето
не потъват. Нали илюзията е море.
А по бреговете на сънуването,
прииждат само нови страхове.
В сънищата на отхвърлянето
и безвремието. Няма светлина.
Единствено е будно нетърпението,
на остров от безкрайна тишина.
© Тити Todos los derechos reservados