Mar 1, 2016, 10:27 PM  

Островите на отхвърлянето

  Poetry
1.3K 1 1

Островите на отхвърлянето,
съществуват. В празни океани.
Жителите им са сенките на миналото
родени в най-дълбоките ни рани.

 

Там скитат и безчинстват нощем,
абсурдно невъзможните ни страхове
И много силно плашат още,
полюшвани от илюзорното море.

 

Островите на отхвърлянето
не потъват. Нали илюзията е море.
А по бреговете на сънуването,
прииждат само нови страхове.

 

В сънищата на отхвърлянето
и безвремието. Няма светлина.
Единствено е будно нетърпението,
на остров от безкрайна тишина.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тити All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако пушиш, Белла, те таг-вам в следващата си цигара

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...