Mar 1, 2016, 10:27 PM  

Островите на отхвърлянето

  Poetry
1.3K 1 1

Островите на отхвърлянето,
съществуват. В празни океани.
Жителите им са сенките на миналото
родени в най-дълбоките ни рани.

 

Там скитат и безчинстват нощем,
абсурдно невъзможните ни страхове
И много силно плашат още,
полюшвани от илюзорното море.

 

Островите на отхвърлянето
не потъват. Нали илюзията е море.
А по бреговете на сънуването,
прииждат само нови страхове.

 

В сънищата на отхвърлянето
и безвремието. Няма светлина.
Единствено е будно нетърпението,
на остров от безкрайна тишина.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тити All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако пушиш, Белла, те таг-вам в следващата си цигара

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...