7 dic 2007, 11:10

Осъдена душа

  Poesía » Otra
953 0 25

Обляно във сълзи лице...

Една ръка, протегната във мрака.

Една душа самотна и добра,

душа, осъдена да страда и да чака.

 

 

Тя иска да живее с песента

на  птичките безгрижни и игриви.

Тя иска ярко слънце  да стопи леда

и зимата завинаги да си отиде...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро!Искрено и истинско за мен няма по-голяма хвалба...
  • В живота има хубаво и лошо.Много пъти нещо лошо е предпоставка за нещо хубаво,трябва само да го дочакаме.А за стиха,хубаво си го написала.
  • Какво ви става бе хора? Днес всички пишете едни прекрасни неща. Браво!!!
  • Прекрасен стих...натъжи ме...
    С много обич, мила Ани.
  • Нека светла пролет бъде във душата,
    да стопи леда и да прогони самотата!
    Наяве блянът като цвят да разцъфти...
    да греят с радост нейните очи!

    Честит имен ден, Ани!
    Желая ти щастие и сбъднати копнежи!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...