7 дек. 2007 г., 11:10

Осъдена душа

949 0 25

Обляно във сълзи лице...

Една ръка, протегната във мрака.

Една душа самотна и добра,

душа, осъдена да страда и да чака.

 

 

Тя иска да живее с песента

на  птичките безгрижни и игриви.

Тя иска ярко слънце  да стопи леда

и зимата завинаги да си отиде...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е добро!Искрено и истинско за мен няма по-голяма хвалба...
  • В живота има хубаво и лошо.Много пъти нещо лошо е предпоставка за нещо хубаво,трябва само да го дочакаме.А за стиха,хубаво си го написала.
  • Какво ви става бе хора? Днес всички пишете едни прекрасни неща. Браво!!!
  • Прекрасен стих...натъжи ме...
    С много обич, мила Ани.
  • Нека светла пролет бъде във душата,
    да стопи леда и да прогони самотата!
    Наяве блянът като цвят да разцъфти...
    да греят с радост нейните очи!

    Честит имен ден, Ани!
    Желая ти щастие и сбъднати копнежи!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...