Обляно във сълзи лице...
Една ръка, протегната във мрака.
Една душа самотна и добра,
душа, осъдена да страда и да чака.
Тя иска да живее с песента
на птичките безгрижни и игриви.
Тя иска ярко слънце да стопи леда
и зимата завинаги да си отиде...
© Анна Дюлгерова Все права защищены