Срещнах една душа,

докоснах я... позволих да загубя контрол.

Наркотик.

Мимолетно.

Добре дошъл си...

Лошо или хубаво е да изгубиш контрола над себе си?

Но недей, душа осакатена, не оставай...

Страхлива си ти... бягаш... грабиш и бягаш, неустойчив си...

Молиш за искреност, за топлина, а срещаш само болка,

души пълни със страх...

Консумиращи и бягащи незнаещи неможещи...

Няма по-слабо същество на Земята от човека..

Крие страха си и ранява мислейки,

че предпазва себе си, а всъщност осакатява се.

А какво ще кажем за контрола над себе си?

Защо толкова труден е?

Защо позволяваме друг да диктува?

Защо като чувстваш подвластен си?

Защо като чувстваш слаб си?

Голям човек си, как събра толкова много страх?

Защо за да се спасиш трябва да мачкаш всичко истинско?

Защо всички се сбъркахме? 

Къде са истинските неща?

Защо да си истински стана синоним на слаб?

Животът предоставя ми моменти,

който ме карат да се заразявам от всеобщата болест... фалш...

мачкаш всичко истинско и казваш аз съм герой..

Не, не си... точно ти, страхливецо,

си този, който ще си празен винаги...

Ти, който сам приемаш плътското за достатъчно...

Ти, който мислиш че нужди нямаш...

ти вечно криещия се... ти си зараза.

Не позволяваме да бъдем себе си... не ценим истинското...

Най-лесно е да кажеш, че него няма го...

най-трудно е да го вземеш,

оцениш, запазиш и боготвориш.