14 feb 2006, 15:02

Осъзнаване

  Poesía
1.1K 0 3
Безкрайният ми път, пред мен, очаква ме отново
и аз се лутам всеки ден след измореното си слово,
за да открия в мен страха, с който те наричам.
Обичам, още те обичам.

Терзанието в мен гори и пее тази песен.
Когато взрян съм в теб светът е по чудесен.
Светът сега е ням и глух и аз на празен храм приличам.
Обичам, още те обичам.

Душите са души и знам, че случват им се грешки,
но днес съм страшно сам, а дните страшно тежки.
Мълчи небесният таван и аз ти казвам коленичил:
"обичам, винаги съм те обичал" .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...