17 abr 2008, 20:37

Осъзнаване

Poesía

1.1K 0 2

Осъзнаване

Ти си едно небе,

към което ще се протегна.

Алергична съм към безхаберие.

Бих се превърнала и в антена,

само да ти почувствам вените.

Тупти ли още сърцето ти,

само и само за мене

или думите бяха превзети,

но аз ги приемах за мнение?

Чисти монети, чисти монети,

колко ли пръснахме в кръчмите?

А сега разбираме - не сме слети

и самотни увисват пръстите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

разтуптя ми се сърцето...
Как хубаво си го казала само...
...и самотни увисват пръстите...
Много, много хубаво!с обич, Мария.

2008-04-17T20:51:56+03:00
^l^ (Нежното Ласо)

Аплодисменти за Магарето в профила ти;>!Оправи си заглавието;>

2008-04-17T20:50:47+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0