17 abr 2008, 20:37

Осъзнаване

Poesía

1K 0 2

Осъзнаване

Ти си едно небе,

към което ще се протегна.

Алергична съм към безхаберие.

Бих се превърнала и в антена,

само да ти почувствам вените.

Тупти ли още сърцето ти,

само и само за мене

или думите бяха превзети,

но аз ги приемах за мнение?

Чисти монети, чисти монети,

колко ли пръснахме в кръчмите?

А сега разбираме - не сме слети

и самотни увисват пръстите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

разтуптя ми се сърцето...
Как хубаво си го казала само...
...и самотни увисват пръстите...
Много, много хубаво!с обич, Мария.

2008-04-17T20:51:56+03:00
^l^ (Нежното Ласо)

Аплодисменти за Магарето в профила ти;>!Оправи си заглавието;>

2008-04-17T20:50:47+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0