17 abr 2008, 20:37

Осъзнаване

Poesía

1.1K 0 2

Осъзнаване

Ти си едно небе,

към което ще се протегна.

Алергична съм към безхаберие.

Бих се превърнала и в антена,

само да ти почувствам вените.

Тупти ли още сърцето ти,

само и само за мене

или думите бяха превзети,

но аз ги приемах за мнение?

Чисти монети, чисти монети,

колко ли пръснахме в кръчмите?

А сега разбираме - не сме слети

и самотни увисват пръстите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

разтуптя ми се сърцето...
Как хубаво си го казала само...
...и самотни увисват пръстите...
Много, много хубаво!с обич, Мария.

2008-04-17T20:51:56+03:00
^l^ (Нежното Ласо)

Аплодисменти за Магарето в профила ти;>!Оправи си заглавието;>

2008-04-17T20:50:47+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0