Осъзнаване
Ти си едно небе,
към което ще се протегна.
Алергична съм към безхаберие.
Бих се превърнала и в антена,
само да ти почувствам вените.
Тупти ли още сърцето ти,
само и само за мене
или думите бяха превзети,
но аз ги приемах за мнение?
Чисти монети, чисти монети,
колко ли пръснахме в кръчмите?
А сега разбираме - не сме слети
и самотни увисват пръстите.
© Мария Чомакова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
