Осъзнаване
Ти си едно небе,
към което ще се протегна.
Алергична съм към безхаберие.
Бих се превърнала и в антена,
само да ти почувствам вените.
Тупти ли още сърцето ти,
само и само за мене
или думите бяха превзети,
но аз ги приемах за мнение?
Чисти монети, чисти монети,
колко ли пръснахме в кръчмите?
А сега разбираме - не сме слети
и самотни увисват пръстите.
© Мария Чомакова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
