Осъзнаване
Ти си едно небе,
към което ще се протегна.
Алергична съм към безхаберие.
Бих се превърнала и в антена,
само да ти почувствам вените.
Тупти ли още сърцето ти,
само и само за мене
или думите бяха превзети,
но аз ги приемах за мнение?
Чисти монети, чисти монети,
колко ли пръснахме в кръчмите?
А сега разбираме - не сме слети
и самотни увисват пръстите.
© Мария Чомакова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
