23 sept 2011, 12:27

Осъзнаване

  Poesía » Otra
889 1 2

Днеска моят син се върна,

с много обич ме прегърна,

падна той на колене,

целуна двете ми ръце.

 

Години много преминаха,

косите вече посивяха,

сърцето ми разбито той остави,

остави го във сълзи да се дави.

 

Във далечната чужбина

реши се бързо и замина,

остави своята Родина,

остави своята любима.

 

Съвети бащини забрави,

реши богатство да направи,

из чуждите, далечните земи

реши да търси той прехрана и пари.

 

Но далеч от бащината къща,

решил той вкъщи да се връща,

разбрал, че в чуждите земи

не се живее само със пари.

 

Любовта и щастието не намира

и най-накрая той разбира,

че трябва вкъщи да се върне,

любими хора да прегърне.

 

Мила майчице, прости,

своя син изгубен прегърни,

няма вече аз да те оставя

Родината си аз не ще забравя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, голяма грешка е да се върнеш, за да останеш, когато си се устроил другаде. Само, когато си нахален, некадърен, мързелив и крадлив, но с много пари или с "връзки" ще успееш в тази държава. Иначе, ще оцеляваш и ще бъдеш никой, ще ти се присмиват и ще ти сочат ъгъла с думите "Бъди благодарен и на това, което имаш!". Ще го осъзнае рано или по-късно, като поживее година-две...ежедневието ще го излекува и от идеали, и от носталгия.
  • Много истински стих!
    Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...