Осъзнаване
Дъждът е сух като червено вино
и милва уморените ми мисли,
сякаш че по вените разлива
надежди и мечти кристално чисти.
Небето е притихнало до сиво
и кротко ръси спомени на капки.
Усещам ги как в тялото попиват...
Чадър не нося и не слагам шапки.
Мълча и слушам ритъма на дните,
повярвал, че си мия лошотата.
От блясъка на вяра във очите
в небето появява се дъгата.
Извита от наслада и доволна,
че моята душа я прави пъстра,
усмихна се, щом чу, че я помолих
да се превърне в пътя ми към кръста.
Разпятието, знам, ще ми е леко,
по шарената черга ако крача.
Животът като цяло е пътека,
а пътят ми към кръста е задача!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
