Дъждът е сух като червено вино
и милва уморените ми мисли,
сякаш че по вените разлива
надежди и мечти кристално чисти.
Небето е притихнало до сиво
и кротко ръси спомени на капки.
Усещам ги как в тялото попиват...
Чадър не нося и не слагам шапки.
Мълча и слушам ритъма на дните,
повярвал, че си мия лошотата.
От блясъка на вяра във очите
в небето появява се дъгата. ...