14 feb 2008, 16:36

осъзнаване

  Poesía
665 0 5
Будни сме. Разплетохме пашкула си,
прогледнахме.
Видяхме се, така измислени, далечни...
едва разбрахме, че сме аз
и ти.
Познахме се по есенните мигли
и се изкъпахме
в признание.
Прекрачихме ръцете изморени,
оглозганите вечери разшихме
от коприната
и хвърлихме конците.
Безумно като есен е изпращането,
заспало като дъно...
от раждане по-истински сме вече...
като куршум в снега оголени...
самоубийци...
Будни сме. Разплетохме пашкула си,
прогледнахме.
И си отиваме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...