осъзнаване
Будни сме. Разплетохме пашкула си,
прогледнахме.
Видяхме се, така измислени, далечни...
едва разбрахме, че сме аз
и ти.
Познахме се по есенните мигли
и се изкъпахме
в признание.
Прекрачихме ръцете изморени,
оглозганите вечери разшихме
от коприната
и хвърлихме конците.
Безумно като есен е изпращането,
заспало като дъно...
от раждане по-истински сме вече...
като куршум в снега оголени...
самоубийци...
Будни сме. Разплетохме пашкула си,
прогледнахме.
И си отиваме.
прогледнахме.
Видяхме се, така измислени, далечни...
едва разбрахме, че сме аз
и ти.
Познахме се по есенните мигли
и се изкъпахме
в признание.
Прекрачихме ръцете изморени,
оглозганите вечери разшихме
от коприната
и хвърлихме конците.
Безумно като есен е изпращането,
заспало като дъно...
от раждане по-истински сме вече...
като куршум в снега оголени...
самоубийци...
Будни сме. Разплетохме пашкула си,
прогледнахме.
И си отиваме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ася Все права защищены
