От мене взимали са плът и кръв.

И рани имал съм, ужасно мъчни. 

На Господа му имам зъб,

че под носа вратата ми затръшна.

Умирал съм. Наистина. Аз помня,

че тази смърт със яд ме съживи. 

Но болката без Теб, като прокоба е - 

присъда, цял живот да ме боли! 

Неистово мълчание с молитва. 

На Видовден за празник ли ме връщаш? 

Ако ли пък Дяволе, поне да те попитам, 

аз все за прошка ли любови ще прегръщам? 

И колко ще живея с тази участ, 

болезнено да страдам, че те няма? 

Единственият шанс да ми се случиш, 

от пепел да събирам. Тебе, цялата... 

Стихопат. 

Danny Diester