Море си!
И от хоризонт до бряг,
от дълбините същността ти иде,
сълза, в която се побира свят,
обречена на вечна ненасита.
И бурите, с които все крещиш,
са израз на спонтанната ти завист
към плясък на криле във висини,
към птиците, които те задавят.
А лакомата паст на твойта бездна,
със прилива на хукнала вълна,
а-ха да ме погълне и изчезвам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse