Когато имах нужда от подслон,
единствен само вятърът предложи
останките от нечий чужди дом
в основите на моя да положи...
Когато имах нужда от лице,
с което да прогоня самотата,
протегна само вятърът ръце
и кротко ме погали по косата...
Когато имах нужда от кураж
да тръгна надалеко и завинаги,
събра ми вятър в шепичка багаж
и тръните от пътя ми изрита... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse