От ден до пладне е от шест до пет...
Когато имах нужда от подслон,
единствен само вятърът предложи
останките от нечий чужди дом
в основите на моя да положи...
Когато имах нужда от лице,
с което да прогоня самотата,
протегна само вятърът ръце
и кротко ме погали по косата...
Когато имах нужда от кураж
да тръгна надалеко и завинаги,
събра ми вятър в шепичка багаж
и тръните от пътя ми изрита...
Говореха, неверен бил... Проклет.
И никъде за дълго не оставал...
От ден до пладне и от шест до пет -
след него ни следа от обещаното...
Изгубена в света като врабче,
отворих му вратата и зачаках...
Дори да е за ден, от шест до пет,
до мен ще знам, че спирал се е някой...
Дори да е за ден, от шест до пет,
избягала е нейде самотата...
Понякога е печеливш билет,
макар за кратко, да прегърнеш вятър...
© Дочка Василева All rights reserved.
