29 abr 2006, 12:18

От другата страна...

  Poesía
968 0 1

Стоя и се гледам в огледалото аз,
стоя и не виждам нищо.
Съзирам единствено спомените, останали след нас,
искам пак да върна всичко...

Стоя в мрака
и се гледам в огледалото старо.
Опитах да настигна влака,
но в сърцето ми е някак премаляло, вяло...

Отразявам се на стъклото студено,
започвам да вярвам на другата страна на моята душа.
Сърцето ми за нови болки е уморено,
да се откаже душата от обичта ти, навреме не успя....

Гледам се и виждам, че това не съм аз,
не е същият човек като преди.
Вече не съществува думата "нас",
вече съм човек, останал без мечти...

А от другата страна,
само лед и мъгла...
Там вече няма и душа,
ти я отне, заедно със любовта...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...