Стоя и се гледам в огледалото аз,
стоя и не виждам нищо.
Съзирам единствено спомените, останали след нас,
искам пак да върна всичко...

Стоя в мрака
и се гледам в огледалото старо.
Опитах да настигна влака,
но в сърцето ми е някак премаляло, вяло...

Отразявам се на стъклото студено,
започвам да вярвам на другата страна на моята душа.
Сърцето ми за нови болки е уморено,
да се откаже душата от обичта ти, навреме не успя....

Гледам се и виждам, че това не съм аз,
не е същият човек като преди.
Вече не съществува думата "нас",
вече съм човек, останал без мечти...

А от другата страна,
само лед и мъгла...
Там вече няма и душа,
ти я отне, заедно със любовта...