Apr 29, 2006, 12:18 PM

От другата страна...

  Poetry
969 0 1

Стоя и се гледам в огледалото аз,
стоя и не виждам нищо.
Съзирам единствено спомените, останали след нас,
искам пак да върна всичко...

Стоя в мрака
и се гледам в огледалото старо.
Опитах да настигна влака,
но в сърцето ми е някак премаляло, вяло...

Отразявам се на стъклото студено,
започвам да вярвам на другата страна на моята душа.
Сърцето ми за нови болки е уморено,
да се откаже душата от обичта ти, навреме не успя....

Гледам се и виждам, че това не съм аз,
не е същият човек като преди.
Вече не съществува думата "нас",
вече съм човек, останал без мечти...

А от другата страна,
само лед и мъгла...
Там вече няма и душа,
ти я отне, заедно със любовта...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...