26 may 2013, 20:59

От другата страна

  Poesía » Otra
915 0 6

 

 

от едната страна вали

от другата плаче

от едната страна боли

а от другата мъгла

изтрива с невидима гумичка

синките и зачервяванията

по мокрите бедра на града

 

в едната ръка перо

а в другата брадва

в едната ръка залък

в другата банкнота

и пак вали

и се превръщат всички

приятели в местоимения

и вместо гъби

растат чевръсто черните чадъри

под които

смехът се е превърнал във въздишка

в изплашен поглед

в дупка

 

и е катранено

и се задъхват старите комини

и умират

една след друга

всички планини приклещени

в бетонови капани

пак вали

 

и е избила пот

по изгарящото тъмно слънце

е мъртвешка тишина

е вопъл

от другата страна на барикадата

където

пясъкът е смесен с жито

а животът е сменен за злато

 

от моята страна е чисто

досами душата на дете

поело глътка въздух

досами морето бурно

издуло бузи

готово да се отбранява с някой

нахален контрабанден кораб

 

досами чертата

от другата страна на края

пингвините не носят фрак

а обръщат с хастара навън

цялото цветно в живота

и го носят близо до сърцето си

за да не го изгубят някъде където

вали агресия

и плаче сняг

в прегръдките на топъл дъжд

от другата страна на пролетта



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепър Формаджи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...