1 feb 2009, 11:13

От кухнята на Ада

1K 0 6
 

Тръгнал съм на гости в отвъдното.

В отвъдното, където никой не ме чака.

Чака ме само вятърничавата тъга.

Тъга, която много отдавна бях забравил.

Забравил я бях на стола в кухнята.

Кухнята, в която ти ми поднасяше порции любов.

Любов на порции, взети на заем.

На  заем от непознати хора.

Хора, пристигнали от отвъдното.

От отвъдното донесли ни порции любов.

Любов, поднесена ми в кухнята.

Кухнята, навяваща ми тъга от отвъдното.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Стойчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Та...какво станало в кухнята на Ада?!
    Нали знаеш, че съм на "ти" с дяволите?
    Харесах!
  • Ха-ха, на грешен път си, много грешен. И изобщо не ни пука дали ти пука. А пък за ругаене, още не си дорасъл, за сега само се "отбиваме" при теб . Но видимо не си струва и... ще се наложи оттук-нататък да разчиташ само на себе си и за четенето, и за препрочитането ...
  • На скоро имах удоволствието да се запознаяс човек, който ми разказа да я наречем "притча" или историята на харпите. Това ли Ви е целта. Няма да я постигнете, повярвайте ми.
    Дразня ли някой с писането си? - То тогава се радвам.
    Връща ли се някой да го чете и препрочита? - Ами супер.
    С няколко думи: Ама изобщо не ми пука за мнението на каквито и да са харпита.
    Ще се радвам когато ме ругаете, когато пропускате писанията ми, и изобщо много ме радвате.
    Приятен ден.

    http://vbox7.com/play:8a19429b
  • Може би защото не съм чела Колев, този начин ми хареса!
    Поздрави, Ники!
  • Що се гъбаркаш (да не кажа по-силна дума, че тук има и деца) с потенциала си! Ха да видя сега и това ли ще оправдаеш с Платон и Аристотел?...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....