Тръгнал съм на гости в отвъдното.
В отвъдното, където никой не ме чака.
Чака ме само вятърничавата тъга.
Тъга, която много отдавна бях забравил.
Забравил я бях на стола в кухнята.
Кухнята, в която ти ми поднасяше порции любов.
Любов на порции, взети на заем.
На заем от непознати хора.
Хора, пристигнали от отвъдното.
От отвъдното донесли ни порции любов.
Любов, поднесена ми в кухнята.
Кухнята, навяваща ми тъга от отвъдното.
© Николай Стойчев All rights reserved.
. Но видимо не си струва и... ще се наложи оттук-нататък да разчиташ само на себе си и за четенето, и за препрочитането ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
