18 ago 2009, 21:38

От любов 

  Poesía » De amor
986 0 8

Разпъваш ме на кръста на вината

и впиваш нокти в крехкото ми тяло,

безжалостно в косите ми оплитайки

две жадни, топли мъжки длани.

Копнееш ме и в нощите, и в дните,

когато уморено се прибираш

едва покриващ гневното потрепване

на зеници, неспрели се на мен.

Обичаш ме, не се съмнявам

и болката, която причиняваш

на сгърченото ми от мъка тяло

даряваш като жертва на духа ми.

Желаеш ме – крещи в тебе всичко

и жаждата, която те изгаря,

поднасяш дръзко пред нозете ми,

за да изпие помътнелите ми ириси.

Убиваш ме от болка, че ме няма

до теб, когато съм ти нужна.

А не разбираш колко малко

ми трябва, за да заживея…

© АНИ ИВАНОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??