От любов
Разпъваш ме на кръста на вината
и впиваш нокти в крехкото ми тяло,
безжалостно в косите ми оплитайки
две жадни, топли мъжки длани.
Копнееш ме и в нощите, и в дните,
когато уморено се прибираш
едва покриващ гневното потрепване
на зеници, неспрели се на мен.
Обичаш ме, не се съмнявам
и болката, която причиняваш
на сгърченото ми от мъка тяло
даряваш като жертва на духа ми.
Желаеш ме – крещи в тебе всичко
и жаждата, която те изгаря,
поднасяш дръзко пред нозете ми,
за да изпие помътнелите ми ириси.
Убиваш ме от болка, че ме няма
до теб, когато съм ти нужна.
А не разбираш колко малко
ми трябва, за да заживея…
© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.
