Осъзнах в дивен бряг от вълни
красотата на морската пяна
и отрекох аз всички жени,
само ти, само ти ми остана.
Моя вярна - последна любов,
от Меру по-висока, голяма...
Все зовеш ме с магичния зов,
за да бъдем завинаги двама.
Върху краткия сал на деня
полудели телата ни странстват,
непостигнали пълна луна,
ала жадни за лунно пиянство.
Забранена - велика любов!
Ти единствена нея ми даде.
И отрекъл света съм готов
да летя от небето предаден.
Да летя и те нося в ръце,
за да стигнем контура на рая...
Нека в теб - преродено сърце,
с най-неравния пулс те позная.
Осъзнах в дивен бряг от вълни
красотата на морската пяна
и отречен от всички жени
те възпявам в стиха си, Йоана!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Отново.
Не са ми оставили територия за повече думи.
Понякога ми става страшно от величавостта на творбите ти. Особено на любовната ти лирика...
Благодаря ти, че те има и мога да те чета!