От Меру по-висока, голяма...!
Осъзнах в дивен бряг от вълни
красотата на морската пяна
и отрекох аз всички жени,
само ти, само ти ми остана.
Моя вярна - последна любов,
от Меру по-висока, голяма...
Все зовеш ме с магичния зов,
за да бъдем завинаги двама.
Върху краткия сал на деня
полудели телата ни странстват,
непостигнали пълна луна,
ала жадни за лунно пиянство.
Забранена - велика любов!
Ти единствена нея ми даде.
И отрекъл света съм готов
да летя от небето предаден.
Да летя и те нося в ръце,
за да стигнем контура на рая...
Нека в теб - преродено сърце,
с най-неравния пулс те позная.
Осъзнах в дивен бряг от вълни
красотата на морската пяна
и отречен от всички жени
те възпявам в стиха си, Йоана!
© Младен Мисана All rights reserved.
