18 sept 2020, 20:06  

От моста на въздишките

701 5 3

Кажи, възможно ли е розата

единствено за тебе да ухае?

Да забрани на вятъра от аромата ѝ

опиянен, да се ветрозамае?

Виновна ли е красотата ѝ,

че всеки иска да я има?

Нима сама е пожелала

да е магично обозрима?

Какво да стори Тя, кажи,

та ти да спреш да се съмняваш

и в тебе да се просветли?!

Че тази Роза я боли!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Често хората обичат себе си чрез някой друг, което си е егоизъм
  • Благодаря ви, макар че това странно явление съществува... май вечно и със сигурност не съм първата питаща Винаги унищожаваме красотата, нараняваме я, обсебваме я и най-вече уж в любовта си. Убиваме от любов Любов ли е любов, която тормози и най-често убива любовта?
  • Красивите рози често ги нараняват.
    Много ми хареса.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...