Кажи, възможно ли е розата
единствено за тебе да ухае?
Да забрани на вятъра от аромата ѝ
опиянен, да се ветрозамае?
Виновна ли е красотата ѝ,
че всеки иска да я има?
Нима сама е пожелала
да е магично обозрима?
Какво да стори Тя, кажи,
та ти да спреш да се съмняваш
и в тебе да се просветли?!
Че тази Роза я боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© любимка Всички права запазени
Винаги унищожаваме красотата, нараняваме я, обсебваме я и най-вече уж в любовта си. Убиваме от любов 
Любов ли е любов, която тормози и най-често убива любовта?
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
