19 mar 2021, 16:31

От нула

  Poesía
1.1K 1 1

Уморих се от този грозен свят.

Уморих се от алчността и фалша.

Уморих се да чакам спасител непознат.

Единственото, което остана да ме крепи, е вяра.

 

Уморих се да почитам идоли измислени.

Уморих се да следвам нечии „трендове“.

Уморих се да търся с лупа в ехидни очи истини.

Отказвам да търся одобрение, за да имам „френдове“.

 

Уморих се от човешкото лицемерие.

Уморих се да се страхувам от смъртта.

Уморих се от индивиди, затънали в безхаберие.

Продължавам напред по-добре сама.

 

Уморих се чужди изисквания да покривам.

Уморих се да се боря за нечия любов.

Уморих се заради други мечтите си да убивам.

Започвам от нула да изграждам живот нов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново точно казано. Да, и на мен ми трябваше известно време, за да стигна до същите изводи. За съжаление, малко са събудените все още или още не съм срещнала много такива.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...