19 мар. 2021 г., 16:31

От нула

1.1K 1 1

Уморих се от този грозен свят.

Уморих се от алчността и фалша.

Уморих се да чакам спасител непознат.

Единственото, което остана да ме крепи, е вяра.

 

Уморих се да почитам идоли измислени.

Уморих се да следвам нечии „трендове“.

Уморих се да търся с лупа в ехидни очи истини.

Отказвам да търся одобрение, за да имам „френдове“.

 

Уморих се от човешкото лицемерие.

Уморих се да се страхувам от смъртта.

Уморих се от индивиди, затънали в безхаберие.

Продължавам напред по-добре сама.

 

Уморих се чужди изисквания да покривам.

Уморих се да се боря за нечия любов.

Уморих се заради други мечтите си да убивам.

Започвам от нула да изграждам живот нов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отново точно казано. Да, и на мен ми трябваше известно време, за да стигна до същите изводи. За съжаление, малко са събудените все още или още не съм срещнала много такива.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...