От обич...

Нямаш място в моя ден,

нито бих ти подарила нощта!

Щял да бъде завинаги със мен,

а се прибира при Нея у дома!

Искаш, копнееш, желаеш,

взимаш ми всичко и с

" Трябва да тръгвам! "

дълбоки рани в мене дълбаеш...

Нали си имаш нея,

за какво трябвам ти аз?

Чувства и време пилея!

Ограбваш ме тихо! Без глас!

Безброй обещания, стотици "ако",

плаши те, че мълти телефона,

терзаеш се и питаш "защо?"

Понякога е по-трудно да спреш,

отколкото да продължиш,

но нали уж ме обичаш,

това поне ми дължиш...

                                   G"